Хранителни добавки

Хранителните добавки са вещества с изкуствен или естествен произход, които обикновено не се използват самостоятелно като храна или като преобладаваща съставка при производство на храни, независимо от това дали имат хранителни свойства. Добавят се по технологични съображения към храната при производството, обработката, опаковането, транспорта или съхранението ѝ и остават като нейна съставка, дори и в променена форма.

Някои хранителни добавки се използват от векове, например запазването на хранителни продукти в саламура, осоляване и др. В средата на 20 век, с появяването на полуготовите храни, започват да се използват множество хранителни добавки.

Някои хранителни добавки – оцветителите – придават на храните чисто естетически свойства. Редица одобрени от ЕС оцветители са считани за вредни и са забранени в някои страни. Интересен е начинът на производство на оцветителите – някои се правят от въглищен катран, а пък червеният оцветител E120 (използван в много български продукти) се извлича от специален вид насекоми.[1] Хранителни добавки се използват често от спортистите за подобряване на тонуса и по–доброто усвояване на хранителните вещества погълнати чрез храната.